Калинке – малинке

Покажи ми пътя верен,
без да правиш грешки!
С цветове червен и черен
блестят твоите дрешки.

Теб обичат те децата –
все те търсят из цветята.
Знаят, че с крилца летиш,
но понякога пълзиш.

И тогава са щастливи –
грабват те нетърпеливи
да попълзиш по ръката
и да литнеш към дъгата.

Там е пътят им желан,
още е неразгадан,
но към него устремени
тичат весели, засмени.

Цветана Бъчева